„Синият кит“ като зловеща манипулация на родителските страхове

21.02.2017

В последните дни българският интернет беше залят от апокалиптична истерия по повод на онлайн игра, която принуждава тийнейджъри да се самоубиват. Десетки съмнителни български сайтове всъщност копираха един и същи превод (заедно с правописните грешки) на статия от също толкова съмнителен руски сайт с ужасяващи заглавия от рода на „Синия кит погуби стотици деца, играта приближава България“.


Подплашени родители започнаха масово споделяне на публикациите с призиви „да опазим децата си“, без да си направят труда да проверят за какво става дума. Дори не им направи впечатление, че твърдението „приближава България“ не е подкрепено с нито една дума в разпространяваните текстове, както впрочем и изнасяните в публикациите „факти“.
Историята всъщност е от ноември 2015 г. в Русия, когато сайтове със съмнителна репутация започват да експлоатират самоубийството на едно 16-годишно момиче, чиято майка така и не може да се примири с мисълта, че детето й доброволно е отнело живота си. Тя започва да търси кой е манипулирал момичето, за да го подтикне към трагичната стъпка. В този период за първи път се появява градската легенда за група престъпни хора, които ръководят онлайн игра с 50 предизвикателства – по едно на ден, като последното е принуждаване на играча тийнейджър да се самоубие по определен начин. Възникват групи в руската социална мрежа Вконтакте с названия с хаштагове „Синий кит“, „Море китов“, „Тихий дом“ и закодирани названия от типа на f57, f58 и така нататък. Невероятната история привлича като мухи на мед жълти сайтове, които печелят от посещаемост, които добавят все повече и по-ужасяващи подробности и истории, които не са подкрепени с никакви реални факти. Черният пиар се разгръща и включва производството на снимки с уж изрязан на ръка кит, дори видеоклип с цел превенция на самоубийствата, които така и не са се случили.
Позабравена, историята отново се появява вече във вид на разследвания от по-сериозни руски медии на необичайната загадка през април-май 2016 г. Общият извод е, че това е манипулация. Някой от българските сайтове, печелещ от привличане на посещения с гръмки заглавия и измислени истории, вероятно случайно попада в средата на февруари 2017 г. на темата, която има потенциала да привлече хиляди посещения от ужасени и паникьосани родители. Не е случайно обаче, че не се публикуват журналистическите разследвания, доказващи фалшификацията, а се търсят старите сензационни и лъжливи материали. И – за съжаление – стратегията успява, което се харесва на още десетки подобни сайтове. Фейсбук се препълни със споделяния на публикациите в сайтове с лоша репутация от разтревожени родители, учители, психолози и т.н. Снежната топка започна да въвлича и по-сериозните медии, които не можеха вече да пренебрегват създалото се обществено безпокойство, въпреки неговата неоснователност.
Цялата история всъщност доказва още веднъж тревожните резултати от национално-представителното изследване „Онлайн поведение на децата в България“ от края на 2016 г. на Националния център за безопасен интернет: половината от децата на възраст 9-17 години признават, че не биха могли да различат коя информация в интернет е истинска и коя е фалшива. При родителите им процентът е 40 на сто. Именно това а благодатната почва, върху която избуяват подобни „сензации“, които носят реални печалби на разпространителите.
Ето няколко базови съвета как да проверяваме дали можем да се доверим на информация, която сме открили в интернет:
            1. Публикуваната история не се намира в никой от известните като достоверни онлайн медии. Нали си представяте, че ако имаше реално такава история, тя щеше да гръмне по всички световни медии.
             2. Названието на сайта е подвеждащо – често то съдържа в себе си „novini” или „reporter“, но всъщност разпространява клюки и измислици, което можете сами да видите, като отидете на сайта.
             3. Цитират се числа, без да се посочва от какъв източник са взети. В различните публикации за „синия кит“ се цитират 90, другаде 180 тийнейджъри, които са се самоубили заради играта, но никъде не се позовават на данни от полиция, болници, или други институции и организации, които не биха пропуснали наличието на подобна заплаха.
             4. Позоваванията са на източници, които са неясни като „казаха потърпевши“, „съобщиха от полицията“, „изследователи откриха“ – кои са тези митични потърпевши, коя полиция е съобщила, къде работят тези изследовател?
Основен съвет към родителите: Вместо да се паникьосвате от измислени онлайн чудовища, отделяйте повече време да се поинтересувате от дигиталния живот на децата си – какво им е интересно, какво правят онлайн, кои сайтове харесват. Подобни разговори ще Ви помогнат заедно с децата да определяте кое може да е вярно, а кое – не, и ще Ви дадат увереност, че утре, когато детето попадне на нещо смущаващо в интернет, ще е готово да сподели с Вас. Ако сте се паникьосали от „синия кит“, значи имате нужда да поговорите с децата си за техния дигитален живот.


Източник: safenet.bg