Онлайн тормоз

Онлайн тормозът представлява използването на интернет за нанасяне на емоционална вреда върху други хора. Много често той бива използван от деца и тийнейджъри като начин да обидят, отмъстят или просто да се пошегуват с приятелите си. Той има различни форми.

Онлайн тормоз може да бъде създаването на фалшив профил във Фейсбук, публикуването на подигравателни снимки или клипове в сайтове като Vbox7 и YouTube, или изпращането на обидни или заплашителни съобщения чрез Viber или WhatsApp, публикуването на телефонни номера с фалшиви, накърняващи честта и достойнството, обяви.


Онлайн тормозът...

- може да се извършва от всяко устройство, свързано към интернет (смартфон, лаптоп, компютър);

- често е насочен към по-уязвим съученик (от различен етнос или изглеждащ по различен начин);

- може да започне като опит за шега, но може да бъде и целенасочено отмъщение;

- може да се случва 24/7, защото интернет е достъпен навсякъде и по всяко време;

- обхваща много по-широк кръг от хора освен единствено съучениците и приятелите на жертвата, тъй като интернет пространството има огромен брой потребители и всеки може да види дадено съдържание;

- може да предизвика нежелание за ходене на училище и за общуване с връстници, страх от използването на интернет, изолиране от другите, тревожност , дори телесни симптоми като главоболие и болки в стомаха.


Превенция:

Разговори за взаимоотношенията. Добре е родителите и възрастните да бъдат позитивен пример за справяне с трудностите, като демонстрират как могат да се решават проблеми със спокоен разговор. Това ще позволи на детето е да види други възможности за разрешаване на конфликти по неагресивен начин – да сподели вкъщи и/или в училище, да потърси подкрепа от приятелите си, да не отвръща на обиди, защото това ще усложни допълнително ситуацията.

Добро самочувствие. За да се чувства добре, детето/младият човек трябва да познава силните си страни. Най-добрата превенция срещу чувството за несигурност у детето е изграждането на реалистична положителна самооценка. Това може да се постигне чрез сплотяващи семейни преживявания или чрез практикуване на различни хобита – изкуство, спорт.

Комуникация с училището. Тормозът се случва най-често в училищна възраст, затова е важно всеки родител да поддържа връзка с учителите на своето дете. Много вероятно е учителите да са хората, които първи ще забележат признаците за проблем в класа, или по коридорите. Освен това при възникнал проблем училището може да играе важна роля за решаването на проблема за двете страни в конфликта – пострадал и извършител.

Настройки за сигурност на изображения и профили в социалните мрежи. Често пренебрегвана стъпка при създаването на профили в социални мрежи или споделянето на снимки и видео е внимателното разглеждане на настройките за сигурност. Най-сигурният начин тези настройки да гарантират автоматично защита е профилът на детето да бъде задължително под 18 години и с възраст най-близка до реалната. Добре е също родителят да помогне на младия интернет потребител да направи настройките си така, че снимките и публикациите, които той/тя качва в социалните си мрежи, да бъдат видими само от хората в списъка му/й с приятели. Така рискът лични снимки да бъдат свалени и използвани за направата на колаж или разпространени в други сайтове без знанието на детето се намалява значително. Ако имате въпроси за различните настройки за сигурност в социалните мрежи, можете да се обърнете към нашите консултанти чрез чата в долния десен ъгъл на вашия екран.


При възникнал проблем:

Прекратяване на комуникацията. Препоръчва се детето да прекрати както разговорите с човека, който го тормози, така и да спре да следи неговите публикации и коментари. Най-добрият вариант е потърпевшият да блокира профила на въпросния човек или хора и да докладва както профила, така и неприятните за него снимки, коментари или публикации. По този начин конфликтът няма да се задълбочи, а съдържанието може да бъде изтрито от администраторите. Във всеки случай трябва да се запазят доказателствата за тормоза. Това може да стане със скрийншотове (заснемане на екрана) или с изтегляне на съдържанието, преди то да бъде изтрито от създателя му в опит да се предпази от последствия.

Ангажиране на средата. Тормозът е групов феномен. Въпреки че най-видимите участници са потърпевшият/потърпевшата и насилникът, в действителност има и други въвлечени хора в ситуацията – поддръжници на тормоза и защитници на онеправдания, наблюдатели, които симпатизират на жертвата или се забавляват от ситуацията, възрастни, покрай които тормозът се случва. Важно е тормозът да се прекрати и да се подкрепи детето, което е било тормозено, в справянето му с емоционалните последствия. В същото време, също толкова важно е да се работи и с извършителя на тормоза и другите участници и свидетели. Тъй като най-често тормозът се случва между познати или съученици, първата навременна стъпка трябва да е уведомяването на училището и семействата на децата за случващото се. Среща между родителите с подкрепата на класния ръководител и училищния психолог, например, може да се окаже ключова за изясняване на проблема и подпомагане на децата. Разговор с целия клас може да бъде дори наложителен, за да се осмисли изцяло случилото се и последствията от него.

Приятелски кръг. За детето/тийнейджъра е важно приемането и одобрението от средата на връстниците си. Важно е тормозът да не предизвика затваряне на младия човек в себе си. Стимулирането на социални контакти и възможности за себеизразяване е от особено значение за преодоляване на неприятните спомени.

Използване на интернет. Въпреки че всяко качено съдържание в интернет може да остане там за много дълъг период от време, също е вярно, че информацията се обновява непрекъснато. Използването на интернет и социалните мрежи по позитивен начин може скоро да измести негативните постове от историята на тормоза.

Основни опасности в различните възрастови групи:

3 - 6 годишни: За малките деца рискът от онлайн тормоз е по-малък, но не е за пренебрегване, защото дори в някои от детските игри в интернет има възможност за коментари и чат. По-ранната възраст е подходящ момент за въвеждане на идеята за конфликт, проблем или тормоз в интернет. Тези понятия трябва да се обяснят много добре на детето, за да разбере то как да постъпи при сблъсък с тях. Обяснете на детето, че ако има проблем, винаги може да се обърне или към възпитател в детската градина или към Вас, за да получи помощ. Тъй като децата в тази възраст посещават детска градина или предучилищна група, техният социален свят е достатъчно широк, за да могат да свържат този пример със случки от ежедневието си.

7 - 9 годишни: С началото на училищните години децата започват да развиват все повече социалните си умения за общуване с другите, за следване на правила и за самостоятелност. Употребата на интернет също придобива нов характер – детските игри стават по-сложни, децата обменят опит в класната стая, част от тях дори вече използват социални мрежи. Ако на детето се създава собствен профил във Фейсбук, например, много е важно, при избора на възраст, той/тя да посочи, че е под 18 години, тъй като за непълнолетните потребители има автоматични защити. Възможно е игри, спечелили си популярност сред децата, като Minecraft например, също да крият рискове, на които родителите е добре да обърнат внимание предварително. За децата в тази възрастова група най-важно е разпознаването на проблема и търсенето на подкрепа от по-възрастен, ако те не могат да намерят собствено решение, което да запази приятелството им. В началното училище голяма част от проблемите между децата се разрешават бързо и успешно, защото класният ръководител е почти неотлъчно до тях, а родителите са силно въвлечени в приятелския им кръг.

10 - 12 годишни: Често тормозът възниква именно в тази възраст. Децата вече са много умели в интернет и повечето използват социални мрежи, за да комуникират помежду си. Много често, обидите и коментарите, както и кражбите на профили, се правят на шега. Тъй като на тази възраст децата търсят повече самостоятелност, не е изключено те да се опитат да скрият дадено преживяване от чувство на срам или вина, че не са успели да се справят сами, или че са направили нещо нередно. Затова е добре родителите и учителите да проявяват интерес към онлайн живота им, но да се въздържат от прибързани коментари и обвинения. На първо място, подрастващите са по-склонни да пренебрегват тези послания и на второ, засрамването на децата може да подрони самочувствието им, което може да ги направи по-уязвими към тормоз и манипулация. Създаването на среда на доверие, в която спокойно може да бъде проведен разговор при проблем, е от голяма важност.

13- 15 годишни: С настъпването на първите връзки на младежите с другия пол, отношенията стават още по-сложни. Не е изключено първоначално тормозът да започне като форма на отмъщение от наранено бивше гадже, или пък опит за унижаване от страна на оскърбен съперник или съперничка. Друга възможна причина за възникването на тормоза може да бъде затруднението на момичето или момчето да се впише в средата си, срещането на агресивно или враждебно поведение от страна на другите, ниско самочувствие или притеснения, които я/го спират да сподели лични подробности за себе си с останалия свят.

16 - 18 годишни: Макар по-големите ученици да имат повече стратегии за справяне с конфликтите, все още е възможно в някои случаи те да не успеят да различат шегата от грубостта. Освен това интимните отношения стават по-значими и следователно могат да се превърнат в повод за нападки и обиди. Някои млади хора прибягват до онлайн отмъщение спрямо наранили ги партньори в опит да си отмъстят за почувстваното страдание.

С началото на училищните години децата започват да развиват все повече социалните си умения за общуване с другите, за следване на правила и за самостоятелност. Употребата на интернет също придобива нов характер – детските игри стават по-сложни, децата обменят опит в класната стая, част от тях дори вече използват социални мрежи. Ако на детето се създава собствен профил във Фейсбук, например, много е важно, при избора на възраст, той/тя да посочи, че е под 18 години, тъй като за непълнолетните потребители има автоматични защити. Възможно е игри, спечелили си популярност сред децата, като Minecraft например, също да крият рискове, на които родителите е добре да обърнат внимание предварително.

За децата в тази възрастова група най-важно е разпознаването на проблема и търсенето на подкрепа от по-възрастен, ако те не могат да намерят собствено решение, което да запази приятелството им. В началното училище голяма част от проблемите между децата се разрешават бързо и успешно, защото класният ръководител е почти неотлъчно до тях, а родителите са силно въвлечени в приятелския им кръг.